Да поговорим за заблудата на родителите на зависимите

(текстът се базира на реален опит по случаи от практиката на Бойка Боянова и Миглена Ставрева – сертифицирани консултанти когнитивно-поведенческа психотерапия и лицензирани ръководители на психосоциални рехабилитационни програми) 

Практиката при лечение на зависими доказва, че възстановяването е сложен и динамичен процес. За да бъде ефективен е желателно участието не само на клиента, но и на неговите близки. Обаче не винаги е така. Факт е че родителите и близките стават съзависими. Това води до много трудности, дори се достига до саботиране на терапевтичния процес.
 
Една от водещите причини е заблудата. В какво се състои тя? 
Основен фактор е неприемането на сериозността на проблема и срама, че в семейството има зависим. Близките нямат разбиране и осъзнаване, че зависимостта е болест и като болен зависимият не може да функционира така както здравите хора.
 
Друг фактор е очакването, че терапевтът ще носи изцяло отговорността за процеса и когато терапевтът сложи граница следва недоволство и недоумение. 
Тук възниква въпроса :“ Каква е отговорността на родителите?“. Отговорността на близки и родители се изразява в подкрепа, разбиране и сътрудничество като подкрепяща среда. 

В началото на терапията за клиента се изготвя оценка и индивидуален терапевтичен план с който родителите и близките следва да са запознати. Целта е те да са подкрепящи в процеса на промяната, която се случва чрез осъзнаване на проблема и също така промяна на мисленето и поведението. Много важна част от възстановяването е редовното проследяване на чистотата на зависимия чрез уринни и кръвни тестове. 
Основен индикатор за възстановяването е постигане на устойчивост на базовите умения и поемане на отговорност от страна на клиента. Ролята на родителя тук е да проследи това как се случва. И тук много често се сблъскваме със съпротивите: „ Той / тя вече е голям(а) да се оправя сам(а)“; „Будих го/я, но той/тя не иска да става, а аз какво да направя?!“; „ Какво му е лошото да има много пари в него нали е мъж?!“ (правило е зависимият по време на оздравителния процес да не носи пари в себе си с цел превенция на употреба) и много други оправдания. 

Другата заблуда на близки и родители е породена от страха за нова употреба. За да избегнат такава те задоволяват всяко желание на зависимия и не осъзнават, че поддържат болното поведение. Характерно за тази болест е че „никога нищо не е достатъчно“ и че има неумение за отлагане на нуждата. 

Друга заблуда - подценяване значимостта на продължителността на терапията - наблюдава се, когато зависимият е започнал да се възстановява чисто физически, родителите считат, че проблема вече е решен и че може да се премине към „нормален“ начин на живот. Те не приемат, че проблемът има и психично проявление за което е нужно доста дълго време лечение. Лечението продължава от три до пет години, а може и повече, когато е установена психоза. Т.е. започването на работа или образователна дейност е желателно да стават на такъв етап, когато са налице поддържане на базовите и поведенчески умения, постигане и разширяване на целите от индивидуалния план. При рецидив следва да се започне всичко отначало. 

„Преоткрий себе си” – Джефри Янг, Джанет Клоско

В превод на български език излезе книгата „Преоткрий себе си” на Джефри Янг и Джанет Клоско. Книгата е издадена с любезното съдействие на БАКППТ. А ето и предговора към българското издание, написан от д-р Петър Василев. „Преоткрий живота си” е книга, която ще ви накара да погледнете по различен начин на живота си и на живота на своите близки. Тя е насочена към широк кръг читатели и използва езика на нашето ежедневие, за да ни даде нова гледна точка както за собствените ни повтарящи се емоционални и отношенчески трудности, така и за онези на хората, с които живеем, работим или учим. Авторите на тази книга я създават на базата на терапевтичната си работа с различни пациенти и в нея за първи път Джефри Янг формулира основните аспекти на схема терапията, които доразвива по-нататък през годините.

Схема терапията е част от голямото семейство на съвременните, базирани на доказателства, подходи. Тя е типичен представител на втората вълна когнитивно-поведенчески терапии – не случайно предговорът на първото издание на книгата е от Арън Бек, определян като „баща на когнитивната терапия”.

Схема терапията е създадена за работа с пациенти, при които конвенционалните когнитивно-поведенчески подходи се оказват недостатъчно ефективни. Това основно са пациенти с личностови разстройства, включително с гранично личностово разстройство или други хронични психични проблеми. По същество тя е унифициран и систематизиран подход, който интегрира когнитивни, поведенчески, преживелищни и интерперсонални концепции и техники.

Формулирането на схема режимите е една от четирите ключови концепции в теорията за схемите на Джефри Янг. Той детайлно описва как при определени емоционални разстройства човек губи връзка с потребностите си и как схемите и режимите реално ни пречат да удовлетворим потребностите си ефективно. Как определени устойчиви начини на мислене ни блокират и ни принуждават да функционираме в редица „дисфункционални режими”.

Терапията на Джефри Янг ни учи как да си дадем сметка за потребностите си и как ефективно да влезем във връзка с тях. Янг посочва, че шансът ни за активна промяна са негативните ни чувства, активирани в дисфункционалната схема, като именно това ни дава възможност през терапията да се променим, като се погрижим за детето в себе си и развием уменията си на „здрав възрастен”.

Моят професионален път ме срещна с Джефри Янг през 2002г. в Холандия. По това време вече бях дипломиран когнитивен и аналитичен терапевт. Срещата с него и с неговата развиваща се терапевтична школа ми даде възможност да интегрирам двата подхода по максимално ефективен за клиентите ми начин. Вярвам, че тази книга ще даде възможност на хората в България да се докоснат до основните аспекти на схема терапията и по-нататък този подход да намери широка популярност. Във връзка с това е важно да отбележим, че излизането на българския превод на „Преоткрий живота си” е свързан и със създаването на професионално общество на схема терапевтите в България. Накрая бих искал да благодаря на преводача и на научния редактор на българското издание на тази книга за усилията и всеотдайността, които направиха възможно нейното реализиране. Пожелавам на всички успех в себепознанието!

Д-р Петър Василев