Заблудите при родителите на зависими

Да поговорим за заблудата на родителите на зависимите. Практиката при лечение на зависими доказва, че възстановяването е сложен и динамичен процес. За да бъде ефективен е желателно участието не само на клиента, но и на неговите близки. Обаче не винаги това е така. Факт е, че родителите и близките стават съзависими. Това води до много трудности, дори се достига до съботиране на терапевтичния процес.

Една от водещите причини е заблудата. В какво се състои тя?
Основен фактор е неприемането на сериозността на проблема и срама, че в семейството има зависим. Близките нямат разбиране и осъзнаване, че зависимостта е болест и като болен зависимият не може да функционира така както здравите хора.

Друг фактор е очакването, че терапевтът ще носи изцяло отговорността за процеса и когато терапевтът сложи граница следва недоволство и недоумение. Тук възниква въпроса :“ Каква е отговорността на родителите?“. Отговорността на близки и родители се изразява в подкрепа, разбиране и сътрудничество като подкрепяща среда.

В началото на терапията за клиента се изготвя оценка и индивидуален терапевтичен план с който родителите и близките следва да са запознати. Целта е те да са подкрепящи в процеса на промяната, която се случва чрез осъзнаване на проблема и също така промяна на мисленето и поведението. Много важна част от възстановяването е редовното проследяване на чистотата на зависимия чрез уринни и кръвни тестове.
Основен индикатор за възстановяването е постигане на устойчивост на базовите умения и поемане на отговорност от страна на клиента. Ролята на родителя тук е да проследи това как се случва. И тук много често се сблъскваме със съпротивите: „ Той / тя вече е голям(а) да се оправя сам(а)“; „Будих го/я, но той/тя не иска да става, а аз какво да направя?!“; „ Какво му е лошото да има много пари в него нали е мъж?!“ (правило е зависимият по време на оздравителния процес да не носи пари в себе си с цел превенция на употреба) и много други оправдания.

Другата заблуда на близки и родители е породена от страха за нова употреба. За да избегнат такава те задоволяват всяко желание на зависимия и не осъзнават, че поддържат болното поведение. Характерно за тази болест е че „никога нищо не е достатъчно“ и че има неумение за отлагане на нуждата.

Друга заблуда – подценяване значимостта на продължителността на терапията – наблюдава се, когато зависимият е започнал да се възстановява чисто физически, родителите считат, че проблема вече е решен и че може да се премине към „нормален“ начин на живот. Те не приемат, че проблемът има и психично проявление за което е нужно доста дълго време лечение. Лечението продължава от три до пет години, а може и повече, когато е установена психоза. Т.е. започването на работа или образователна дейност е желателно да стават на такъв етап, когато са налице поддържане на базовите и поведенчески умения, постигане и разширяване на целите от индивидуалния план. При рецидив следва да се започне всичко отначало.

Коментари

  • Петър Романов
    Публикувано октомври 16, 2026 8:48 am 0Харесвания

    Моля за съдействие чрез разговор с представител на силовите ведомства. Синът ми е зависим от 25 години. Преминал е няколко те
    Попев течни програми и е имал периоди на неупотреба. Последно беше в Суходол. Излезе от там на 15.09, след 6 месечно лечение.
    В момента е отново зависим, вече не знам от какво. Аз съм бака му. От Балчик съм. Сърдечно болен,

    • Atanaska Raeva
      Публикувано октомври 19, 2026 6:37 am 0Харесвания

      Здравейте,
      Може да се свържете с нас на телефон: +359 898209175, за да обсъдим възможностите за лечение.

Добавете коментар