Влизаш в двора на бившето училище, което всъщност все още си е училище, но с доста по-тежък материал за учене. Учение за борба и смирение, за отговорност и доверие и най-вече за ЖИВОТ. Тук никой не получава оценки, въпреки че има ежеминутни изпити, тук няма грешни доводи, въпреки че има редица грешни постъпки. Тук никой не те съди и добре, че …, защото ти стига изпепеляващото самообвинение.
Тук всички се опитват да забравят онзи разрушителен живот докато изграждат новите основи с помощта на дисциплината и „Учителите“, които ние наричаме ЕКИП. И повярвайте думата „екип“ не може да опише тези хора, които търпеливо са изслушвали хиляди нелеки съдби, в които да се потопят без дори да потрепнат, само за да помогнат на една изгубила се душа.
А очите на тези души, останали без цвят от плач?! А КАКВО СЕ СЛУЧВА С ТЯХ ? Те гледат с надежда към птицата Феникс, готови да направят промяната в себе си и да се възродят от пепелта! В един момент деца срещат родителите си и тези родители срещат децата си, търсейки онова изгубено доверие и вярата в по-добрия живот. В кръга ние сме хора с професии – лекари изгубили професията, но не и знанията си; учители направлявали човешки съдби ; сервитьори чувстващи вина, сякаш са изпочупили прибори и посуда, а всъщност са разрушили себе си. Бавно и постепенно се възвръща самоуважението.
Започваме от начало със съзнанието, че всяко НАЧАЛО е трудно. И объркани в мислите си почукваме на вратата пред червената пейка. И очакваме дългия разговор да започне и екипът да ни помогне да се изправим. Научаваме се как да изберем молива, с който да започнем да пишем новото начало без да се колебаем да използваме гумата, триеща миналото!

