Феникс история – Училище за живот

Пристигаш измежду високи и красиви борови хълмове. Пред голямата зелена врата – отваряна и  затваряна хиляди пъти с надежда за ЖИВОТ!

Влизаш в двора на бившето училище, което всъщност все още си е училище, но с доста по-тежък материал за учене. Учение за борба и смирение, за отговорност и  доверие и  най-вече  за ЖИВОТ. Тук никой не  получава оценки, въпреки че има ежеминутни изпити, тук няма грешни доводи, въпреки че има редица грешни  постъпки. Тук никой не те  съди и добре, че …, защото ти  стига изпепеляващото  самообвинение.

Тук всички се опитват да забравят онзи разрушителен живот докато изграждат  новите основи с помощта на дисциплината и „Учителите“, които ние наричаме ЕКИП. И повярвайте думата „екип“ не може  да опише тези хора, които търпеливо са изслушвали хиляди  нелеки  съдби, в които да се потопят без дори  да  потрепнат, само за да помогнат на една изгубила се  душа.

А очите  на тези души, останали  без цвят от плач?! А КАКВО СЕ СЛУЧВА С ТЯХ ? Те гледат с надежда към птицата Феникс, готови  да направят промяната в себе си и  да се  възродят от пепелта! В един момент деца срещат родителите си и  тези  родители  срещат децата си, търсейки онова изгубено доверие и  вярата в по-добрия живот. В кръга ние сме хора с професии – лекари  изгубили  професията, но не и  знанията си; учители направлявали човешки съдби ; сервитьори чувстващи  вина, сякаш са изпочупили прибори и  посуда, а всъщност са разрушили  себе  си. Бавно и  постепенно се  възвръща самоуважението.

Започваме от начало със съзнанието, че всяко НАЧАЛО е трудно. И объркани в мислите си почукваме на вратата пред червената пейка. И очакваме дългия разговор да започне и екипът да ни  помогне  да се изправим. Научаваме се  как да изберем молива, с който да започнем да пишем новото начало без да се колебаем да използваме гумата, триеща миналото!

Добавете коментар