Съзависимостта е психологическо състояние, при което близките на зависим човек (от наркотици, алкохол, хазарт и др.) развиват нездравословна привързаност към проблема му. Те започват да жертват себе си, да контролират, оправдават или спасяват зависимия, вместо да му позволят да поеме отговорност.
Съзависимостта е разрушителен цикъл, който държи и двете страни – зависимия и близките му – в капан. Единственият начин за излизане от него е осъзнато поставяне на граници, фокус върху личното благополучие и търсене на професионална помощ.
Факти за съзависимостта
1. Съзависимите често се чувстват отговорни за зависимия. Те вярват, че ако го „обичат достатъчно“, ще го променят.
2. Страхът от изоставяне и вина ги държат в този модел. Опасенията, че зависимият ще страда или ще се самоунищожи, ги карат да търпят нездравословна динамика.
3. Съзависимостта може да бъде наследствена. Ако някой е израснал в семейство с зависим, е по-вероятно да попадне в същата роля.
4. Води до емоционално и физическо изтощение. Постоянното „спасяване“ на зависимия води до депресия, тревожност и дори физически заболявания у съзависимия.
Често срещани грешки на близките на зависимия
1. Отричане на проблема „Той не е алкохолик, просто пие малко повече от време на време.“Близките омаловажават зависимостта, за да избегнат конфликти.
2. Опит за контрол Проверка, следене, манипулации – всичко с надеждата да се промени зависимият. Това често води до обратния ефект – зависимият се съпротивлява още повече.
3. Оправдаване и прикриване „Той закъсня на работа, защото не се чувстваше добре“, а всъщност е бил пиян. Това позволява на зависимия да продължи без последствия.
4. Жертване на личния живот Съзависимият се фокусира върху зависимия, забравяйки собствените си нужди.
5. Приемане на обещания без действия „Този път ще се променя, обещавам!“ – и близките му вярват, въпреки че не следват реални стъпки за възстановяване.
Чувство на вина при съзависими, които принуждават зависим близък да се лекува
Чувството на вина е една от най-силните емоции, които изпитват съзависимите, когато настояват или принуждават зависим близък да започне лечение. Това чувство често се корени в страхове като: „Ами ако му причиня болка?“ „Ако ме намрази?“ „Ако влезе в рехабилитация и пак не се оправи?“ „Ако не съм постъпил правилно?“. Тази вина е естествена, но не винаги рационална. Нека разгледаме причините, последствията и начините за справяне с нея.
1. Защо съзависимите се чувстват виновни?
Объркване между любов и позволяване на зависимостта Много съзависими вярват, че любовта означава да подкрепяш близкия си БЕЗУСЛОВНО. В действителност, истинската любов означава да помагаш на някого да се спаси, дори ако това означава да го поставиш в трудна ситуация. Манипулация от страна на зависимия „Ти ми разваляш живота!“ „Ако ме вкараш в клиника, ще си сложа край!“ Зависимите често манипулират близките си, за да избегнат лечение, защото отказът им да се променят е част от болестта. Страх от отхвърляне Съзависимите се боят, че ако натиснат зависимия към лечение, той ще ги намрази и ще ги отхвърли. Истината е, че зависимият може да се ядоса в началото, но след време (ако лечението е успешно) вероятно ще осъзнае, че това е било за негово добро. Чувство, че насилствената помощ е равносилна на предателство „Това не е негов избор, а мой.“ Но ако зависимият сам не е в състояние да вземе правилно решение (заради наркотиците, алкохола и т.н.), тогава вашата намеса може да бъде животоспасяваща.
2. Реалността: Кога натискът за лечение е оправдан?
(1) Когато зависимият застрашава себе си или другите. Ако употребата му води до насилие, престъпления, тежки здравословни рискове.
(2) Когато всички други методи са изчерпани. Опитвали сте разговори, убеждаване, поставяне на граници, но нищо не е дало резултат.
(3) Когато зависимият не осъзнава тежестта на проблема си. Много зависими отказват да признаят, че имат нужда от помощ, дори когато са в критично състояние.
3. Как да се справите с чувството на вина?
(1) Разграничете вината от отговорността Вината означава, че сте направили нещо лошо. Отговорността означава, че правите нещо трудно, но необходимо. Вие не вредите на близкия си – вие му давате шанс за живот.
(2) Помнете: зависимостта е болест, а не личен избор Ако вашият близък имаше рак и отказваше лечение, щяхте ли да се чувствате виновни, че го натискате да се лекува?
(3) Не се страхувайте от временната омраза Зависимите често обвиняват другите, но когато се възстановят, обикновено осъзнават, че намесата е била за тяхно добро.
(4) Променете вътрешния си диалог Вместо „Аз му причинявам страдание“, кажете си: „Аз му давам шанс за живот.“Вместо „Той ще ме намрази“, помислете: „Дори да ме намрази сега, това е по-добре от това да го загубя завинаги.“
Истинската любов понякога означава да кажете „не“ на зависимия, за да кажете „да“ на неговия шанс за спасение. Има ли конкретна ситуация, която ви тревожи?
Ако имате конкретни въпроси или ситуации, които ви тревожат, моля, споделете ги, за да можем да ги разгледаме по-подробно и да ви предоставим по-персонализирана подкрепа в ТО “ФЕНИКС”.

