Негативно мислене при хранителни разстройства

Как повтарящите се негативни мисли пречат на възстановяването от хранително разстройство?

Хората с хранително разстройство често се борят не само с поведението, свързано с храненето, но и с определен начин на мислене, който може да затрудни възстановяването и да бъде силен поддържащ фактор. Един от тези модели на мислене се нарича повтарящо се негативно мислене (Repetitive Negative Thinking, RNT). То представлява насочени към себе си повтарящи се мисли, с негативно съдържание, които са трудни за контролиране.

Тези мисловни кръгове могат да изглеждат като „безкрайно предъвкване“ и анализиране на теми като телесен образ, контрол върху храната, негативни преживявания, чувство за вина или страх от провал. Изследванията показват, че хората с анорексия често изпитват по-високи нива на тревожност, свързана с руминативно мислене (повтарящ се фокус върху смисъла, причините и последиците от негативни емоции и събития) и тревожно мислене (повтарящи се мисли за бъдещи негативни събития с несигурен изход), в сравнение с други групи с тревожни разстройства.

Примери за тревожно мислене:

„Ами ако напълнея от тази храна?“
„Ами ако утре не мога да се контролирам и изям твърде много?“
„Ами ако хората ме видят и си помислят, че изглеждам зле?“

Примери за руминативно мислене:

„Не трябваше да ям толкова вчера.“
„Защо пак изгубих контрол?“
„Как можах да се проваля отново – какво не ми е наред?“

Защо тези мисли са проблематични?

Макар и да изглеждат като начин за „решаване на проблема“, тези мисли всъщност блокират емоционалната обработка – пречат на човека да се свърже истински с чувствата си и да ги изрази по здравословен начин. От друга страна, поддържат фокуса само върху конкретна област, тема (хранене, калории, килограми, тренировки), което само по себе си повишава тревожността.

Какво можем да помогнем?

Терапевтични подходи като когнитивно-поведенческата психотерапия и схема терапия се стремят да помогнат на човека да разпознае тези мисловни капани и да ги замести с по-здравословни начини за свързване със себе си и околните. Това е и един от фокусите на нашата работа в Терапевтична общност “Феникс”.

Добавете коментар